Не е ли странно?! Всъщност това не е въпрос, а възклицание в главата ми. След толкова много емоции и най-различни преживявания сега всичко ми се струва хем странно, хем убийствено нормално. При толкова много най-разлини срещи и в това общество, в което живеем, наистина ли има нещо, което да се приема за странно при отношенията между хората. А има ли отношения, които да са абсолютно нормални. Въпросът ми е

Къде е границата, която не бива да прекрачваме?! Трябва ли да има граница?


Казват границите са направени, за да се прескачат, правилата - за да бъдат нарушени. В такъв случай има ли полза от тях. Колко пъти мога да прескоча тази граница, без да забравя къде се намира. А ако не мога да се върна вече назад. ако изведнъж остана от другата страна. Да, забавно е.
Да, има тръпка. Забавно е да прескачаш на другия бряг заради приключението и после да се връщаш към уюута на твоето еждневие. Какво ще стане обаче, ако останеш от другата страна?!

Последно реших да имам връзка с човек, който не познавам почти. Чисто физически контакт. "В крайна сметка след толкова време отчуждение трябва да имаш поне някой с който да имаш някаква близост, била тя и физическа ... " Така си мисля. Е, не съм разочарована, защото нищо не съм очаквала, но някак ... Бягайки от сериозна връзка с единствената цел да запазя еждневието си стабилно реших, че мога да имам секс-връзка. И така... изведнъж аз виждам погледите на хората, с който се запознах преди 30 мин. Виждам реакцията им на това, което им разказва моят придружител, който познавам от седмица. "Ами ние се запознахме в леглото... На сутринта се запознахме", така им каза и не излъга. Аз лично препочитах това да си остане между нас, но явно не мога да разчитам на непознати (с които имам интимни отношения) да пазят моето его непокътнато.

Ние наистина се запознахме в леглото. Аз се шокирах от себе си. Видях го, съблякох си дрехите и ... така. Хах. Бива си я тая история! :), но мога ли да се похваля с нея. Какво ще кажат другите? Колко пъти мога да го повторя това приключение или и веднъж е много? Колко пъти мога да го направя преди да се изерпя емоционално?Какво ще си помислят за мен? Не искам да ме виждат с този, не искам да ме виждат с онзи... Граници, граници, граници. А уж живеем в свободно общество, уж сме модерни и разкрепостени. Границите, които ни разделят нямат край.  А същевременно сме толкова далече от залегналите порядки. Далеч сме от онова време, когато девойките са се женели девствени за хора ... впрочем за хора, които едвам познават.

Слагаме си граници, за да се предпазим, за да не се нараним. Слагаме си граници на чувствата, а после се оплакваме, че ни е скучно. Прекрачваме границата и се влюбваме, а после се оплаквае, че сме наранени.

Съжаляваме ли?

Ами не, за хубаво или лошо не съжаляваме (за сега).

от написаното разбрах, че границите са преодоляни
защо обаче остава съмнението
защо пак търсите себе си в огледалото на околните
важно е вие какво искате, вярвате ли си, че го искате и до къде сте готова да стигнете, за да защитите позицията си от посегателствата на околните, на предразсъдаците, на "удобното уютно" средностатистическо общоприето поведение ...

Важно е да чувстваш, че това което правиш е правилно. Че няма да изневериш на себе си. А какво става, когато решиш да не влагаш чувства в това, което правиш? Как ще усетиш, че си достигнал ръба на абсолютната безчувственост и морална изхабеност, ако няма граница как ще разбереш, че връщзне назад няма?

6te prestane6 da si zadava6 tezi vaprosi kogato prestane6 da pla6ta6 danak ob6testveno mnenie.togava nqma da izpitva6 neobhodimost da razsajdava6 varhu tezi porblemi.vsa6tnost togava tova nqma da bade porblem sa teb.