"Здарвей!" - Така му писах. Чудех се 100 часа какво да измъдря, как да го накарам да разбере колко ме боли. Неможах и дори все още не мога да разбера как има хора, които не изпитват елементарни чувства. Като камък... като безжизнено мекотело. Хм, далеч съм от мисълта, че е някъв свръх зъл човек. Много си е готин пича. Щом се влюбих в него. До последно си повтарях: "Няма мищо да излезе! Не се привързвай!" Еми не се привързах. Скрих се в от него. Не физически, а душевно се скрих. Не показах коя съм аз, но пак се влюбих. Не е ли глупаво. Мислех си, че и аз съм глупава (както сигурно и всеки средностатистически отегчен от любовта човк). Вече не мисля така. Това му написах, а той не отговори. Следващия път като се видяхме ми се усмихна невинно и моите устни предателски му отвърнаха с усмивка. Zdravei, eli e. Nali se se6ta6 taia deto q preluga minalata subota... Pitam se kak moje da si tokova bez4uvstven i dali slu4aino ne ti e minalo prez glavata, 4e mai mi dulji6 edno: IZVINQVAI! I poneje sum po4ti sigurna, 4e tova ne e taka, ti kazvam: DA trqbva6e da mi se izvini6 kato iztreznq i re6i da zabravi6 vsi4ko deto mi nagovori ve4erta. E, sega pone znam, 4e vsi4ko mejdu nas e bilo prosto ebane... tova e i pri4inata ni6to da ne se polu4i. Ostanalite istorii s rabotata i t.n. gi zapazi za sledva6tata broika. Interesno mi e, mnogo gotin li se po4uvstva, kato si dokaza, 4e moje6 pak da me ima6? Bravo! Aplodismenti! Opredeleno uspia da me ubedi6, 4e si iskren. Licemer! NE, ne trqbva6e da postupva6 taka, ako naistina si iskal da sme priqteli i t.n., sled tiq drami, no mai i za tova me izluga. Vse pak za kakvo ti e priqtelstvo s men, ako ne moje6 da me opuva6? Ujas! No znae6 li, ako ne6to se trogne v teb slu4aino, ne si pravi truda da mi zvuni6, prosto nedei! "Здравей!" му писах. А исках, да му кажа всичко с един поглед. Той не смее да ме погледне в очите. Как се излъгах незнам, но не съжалявам. Никога не съм съжалявала. Исках да го набия, но не и да върна времето назад и да изтрия тези хубави моменти. Аз се радвам и съм горда, че душата ми може да изпитва чувства. А вашата????

:P Давай, мачкай. Тия мъже за какво са? Мачкай, мачкай!

всеки расте според това, което изживява

щом е постъпил с тебе така едва ли се е трогнал особено, независимо какво му пишеш, дори му вдигаш самочувствието...мъжете сме боклуци, докато не се влюбим, а като се влюбим вие ставате същите...само си сменяме ролите :)